Иван Срацимир е български цар (1356-1396). Роден е в Ловеч около 1324-1325 г. Като втори син на цар Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб. Бил е кръстен на дядо си - деспот Срацимир. Цар Иван Александър разделя своята държава на Видинското царство с Иван Срацимир и Търновското царство с Иван Шишман. Иван Срацимир разширява крепостта край Белоградчик, неговата втора по големина и значение след Видинската, като издига две преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него гарнизон. През 1365 г. във Видинското царство нахлува унгарският крал Людовик I, който пленява Иван Срацимир и присъединява земите му към Унгария. Бдин (старото име на Видин) и останалите крепости в района (Белоградчик, 1396 г.) са под маджарското владичество до 1369 г. През 1388 г. 30-хилядна турска армия нахлува дълбоко на север, Иван Шишман контролира само столицата Търново и няколко крепости около нея и по р. Дунав. По това време Иван Срацимир се признава за османски васал и приема във Видин турски гарнизон, след което султан Мурад I нахлува в Сърбия. След решителната битка между турците и съюзните сили на сърби и босненци при Косово поле (15 юни 1389 г.) унгарският крал Сигизмунд подготвя кръстоносен поход. През пролетта на 1396 г. неговата 60-хилядна войска влиза във Видин и прогонва османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на унгарския крал. Кръстоносците са разгромени при Никопол (25 септември 1396 г.) и Баязид превзема Видин след кратка обсада. Видинското царство влиза в пределите на Османската държава, с което България окончателно пада под османско иго. Иван Срацимир е пленен и изпратен в затвора на гр. Бурса в Мала Азия, където вероятно е удушен. Иван Срацимир е имал два брака. Неговият единствен син - Константин, бяга в Унгария, а по-късно се установява в Сърбия при деспот Стефан Лазаревич. Константин не оставя потомство. Доротея, една от дъщерите на Иван Страцимир, става босненска кралица и през графската фамилия Цили и династията на Хабсбургите е известна личност във висшата западно-европейска аристокрация.